Без захар ли е? Без добавена захар? Или погрешно представяне?

ДАТА НА ПУБЛИКУВАНЕ НА СТАТИЯТА 15.04.2023 Г

Нека да оценим заедно въпроса с декларациите за хранителни стойности по отношение на захарта, за които забелязах, че има неясни и липсващи части от законодателството в определени точки и че не се разбира напълно в сектора и дори има неправилно етикетиране на пазара.

За да оценим въпроса, ще се позовем на турското законодателство за храните, общото законодателство на ЕС за храните и документите на EFSA, FDA, СЗО и Codex Alimentarius.

Част 1: Декларация за без захар

Първо, нека да разгледаме законодателния член относно това кой хранителен продукт може да бъде етикетиран като без захар и без добавена захар/без добавена захар в турското законодателство за храните.

Забележка 1: Ние не оценяваме твърдението Ниско/Ниско в тази статия, тъй като разбирането на клаузата Без захар ще позволи разбирането на клаузата Ниско/Ниско.

Както показва горната разпоредба, храната трябва да съдържа най-много 0,5% захари, за да бъде описана и етикетирана като без захари.

Статията е ясна, но трябва да разгледаме определението за захар, за да го разберем.

защото Трябва ли да считаме полиолите за захар? Въпросът може да дойде на ум, защото сорбитолът е монозахарид, а малтитолът е дизахарид.

И може да има объркване по отношение на тази точна точка.

Например, ако хранителен продукт, съдържащ малтитол, съдържа 0,3 g захар на 100 g, може ли тази храна да бъде етикетирана като без захар?

За да отговорим на този въпрос, първо трябва да разгледаме определението на захарта.

Следователно, ако храната съдържа естествено или в резултат на обработката не повече от 0,5 g захари на 100 g, тя може да бъде етикетирана като без захари.

Забележка 2: За Турция нито едно законодателство, на което сме подчинени, не съдържа изявление, че за да бъде етикетирана без захар, съответната храна не трябва да има добавена захар.

Връщайки се към въпроса по-горе, храните с малтитол или други полиоли могат да бъдат етикетирани като без захари, ако отговарят на условията за тази претенция.

Част 2: Без добавени захари

РАЗДЕЛ 1 [2.1]

Нека поговорим за твърдението „Без добавена захар“.

Изглежда, че това твърдение е сложно и не е напълно изяснено от законодателството.

Всъщност 4 авторитетни институции, а именно ЕС/EFSA, FDA, FAO/Codex Alimentarius и СЗО, се различават в дефинициите си за захар по темата.

Сред тези 4 институции, институциите, които се занимават най-стриктно с въпроса и го изясняват напълно, са FDA и FAO/Codex Alimentarius.

По-долу са обобщени дефинициите/директивите на 4 институции.

Можете да намерите всички горепосочени определения и директиви в раздела за препратки.

Тъй като настоящата ни тема е турското законодателство в областта на храните, нека обсъдим темата според турското законодателство в областта на храните.

Съответният член от турското законодателство за храните е както следва.

Нека разгледаме статията част по част.

Разпоредбата гласи:

Храната не трябва да съдържа моно- или дизахариди или друга храна, добавена с подсладителни свойства.

Нека разделим изречението на две, без да разваляме смисъла му;

1- Храната не трябва да съдържа никакви моно- или дизахариди.

2- Не трябва да се добавя никаква друга храна заради нейните подсладителни свойства.

Твърдението изглежда ясно, нали? Не трябва да съдържа моно или дизахариди. Тогава трябва ли да разбираме, че храната при никакви обстоятелства не трябва да съдържа моно или дизахариди? Но тук има противоречие, защото втората част на статията казва;

Ако храната съдържа естествено захар, етикетът на храната ще гласи „ЕСТЕСТВЕНО СЪДЪРЖА ЗАХАР“. Изразът също е включен.

След това се чудим дали има проблем с превода и разглеждаме оригиналната версия на члена в законодателството на ЕС.

Когато погледнем оригиналната статия, твърденията са ясни,

1- Продуктът не съдържа добавени монозахариди или дизахариди.

Следователно е очевидно, че има проблем с превода. От тази гледна точка разбираме, че не трябва да се интересуваме дали храната съдържа моно или дизахарид, а дали е добавен моно или дизахарид.

АМИ ПОЛИОЛИТЕ? НЕ СЕ СПОМЕНВА!

Нека да разгледаме този пример:

Помислете за хранителен продукт, който естествено съдържа 5% захар и към този хранителен продукт се добавя малтитол. И така, как трябва да се направи обявяване на хранителната стойност в този случай?

Хранителният продукт не може да бъде обозначен като без захар, тъй като съдържа 5% захар.

Тъй като се добавя малтитол, той не трябва да бъде етикетиран като без добавена захар, тъй като малтитолът е дизахарид и законодателството гласи, че не трябва да се добавя дизахарид за декларацията за без добавена захар и няма изявление, че полиолите са изключени от обхвата.

Така че това има ли смисъл?

Ако захарта в хранителен продукт <= 0,5%, ако се добави малтитол, може да се направи декларация за без захар, но фактът, че не може да се направи декларация за без захар, е противоречие, освен ако не е свързано с научна справка. Следователно трябва да се добави, че полиолите са изключени от обхвата на съответната статия във 2-ри раздел, т.е. в раздела, където е дефиниран като „Без добавена захар“.

Трябва ли производителят, който разглежда законодателството, да направи това?

„Няма информация, че полиолите са извън обхвата на декларацията „Без добавена захар“, но както казва името, „Без добавена захар“ и тъй като полиолите са извън обхвата на определението за захар, мога да маркирам продукта като „Без добавена захар“, дори ако добавя полиоли към продукта.

Членът на законодателството трябва да бъде ясен и разбираем, като всъщност FDA* и Codex Alimentarius са посочили съответния въпрос ясно и разбираемо**, като посочват, че споменатите суровини не трябва да бъдат захар и тъй като съответният член в TGK не гласи „Говоря за захар“, не е ясно кой път трябва да следват тези, които са обект на законодателството.

*Превод на съответната разпоредба на FDA:

Изразът „без добавени захари“ и равнозначните формулировки могат да се използват само ако:

(i) При обработката или опаковането не се добавя никакво количество захари, определени в § 101.9(c)(6)(ii), нито съставка със захари, която функционално замества добавените захари; и

(ii) Продуктът не съдържа съставка с добавени захари, като конфитюр, желе или концентриран плодов сок; и

**Превод на съответната разпоредба на Codex Alimentarius:

(a) Към храната не са добавени захари от никакъв вид (например захароза, глюкоза, мед, меласа или царевичен сироп);

РАЗДЕЛ 2 [2.2]

Сега нека разгледаме втората част на част 1 на статията.

Храната не трябва да съдържа други храни, добавени заради подслаждащите си свойства.

Това твърдение всъщност изглежда ясно и може да се разбира като че никоя друга храна не трябва да се добавя към храната заради нейните подсладителни свойства.

Следните въпроси обаче трябва да ви дойдат на ум:

По какъв начин органът ще определи с каква цел дадено хранително вещество е добавено към дадена храна?

Например, ако един производител добави мед към продукт, който произвежда, как ще го етикетира?

Какво е решението да се вземе, ако производителят добави мед към своя продукт за подслаждане и го етикетира като „Без добавена захар“ и подлежи на проверка от властите?

Ако производителят срещне съобщението „Използвали сте мед за подслаждане и е противозаконно да го етикетирате като без захар“ и защити „Не, използвах мед като свързващо вещество, използвах го като пълнител или използвах мед поради функционалните му свойства“, как ще процедира органът тук?

Контролният орган не може да чете намеренията на производителя.

Следователно този член от съответното законодателство изглежда не е изяснен и е отворен за злоупотреби.

Ситуацията в примера с мед тук е концентрат от плодов сок и т.н., който може да се добавя към продуктите като заместител на захарта. Отнася се и за продуктите.

Има ли марки, които злоупотребяват с това на рафтовете на пазара?

Споменахме по-горе, че FDA се занимава с този въпрос по-строго и ясно.

Разглеждайки изявлението на FDA по-долу, мед и т.н. Виждаме, че продуктите ясно се считат за захар.

Следователно определението на FDA ясно предотвратява тази ситуация, която е отворена за злоупотреби и където откриването на нарушение е технически невъзможно.

Отново, подобно на FDA, определението на Codex Alimentarius по темата е ясно.